Бойко и "Дойче веле"

Как да не го обичаш Бойко…

Тази седмица нашата кореспондентка в Берлин беше поканена на пресконференция с българския премиер Бойко Борисов. Ето полемично-сатиричните бележки на Маринела Липчева-Вайс, написани отвъд информационния повод:


Българските журналисти са насядали край масата и очакват премиера, който закъснява. „Той се извинява и пита дали имате кафенце”, мило съобщава премиерският сътрудник. Журналистите кимат утвърдително и се поотпускат - друго си е човек да е сред близки хора, особено в чужбина. След малко премиерът чука на вратата - шегичка! Журналистите се отпускат още повече. Ами наш човек, това е! Знае как да те предразположи, не е като на пресконференция на германското правителство! Свои сме си...

Спомени, спомени...

Журналистите подхващат темата за промените отпреди двайсет години и премиерът се сеща за това, че животът му тогава се въртял в кръга от работа и тренировки. Вестници не четял с изключение на кръстословиците и спорта - нали по другите страници пишело едно и също! Къде ги тези времена сега! Днес всичко e ужасно сложно, объркано, нечестно... Противникът дебне отвсякъде, а и „завистта”, повтаря няколко пъти уморено премиерът.

Добре, че тук на Запад са приятелите. „Ние сме си от едно семейство”, казва доволно премиерът по повод на европейската консервативна партия. Тук го уважават. Него, а не президента канят, когато трябва да се представя държавата! Ето на - дават му и наградата на Европейския съюз на данъкоплатците. Баварският барон, шеф на въпросния съюз и страстен ловец, знае защо, вметна германското списание „Шпигел”, припомняйки за настойника на ГЕРБ - баварския ХСС. Никой от журналистите в Берлин обаче не се сеща да пита за такива неща, както и защо въпреки самоотвержената си битка срещу ченгетата, съсипали държавата, премиерът е поканил най-малко едно от тях на правителствената софра? Сърце не ти дава да мъчиш с гадни въпроси този достоен боец, водещ битки по всички фронтове!

"Вий знайте ли, госпожо!”

Рефренът от старата градска песен зазвучава всеки път в ушите на журналистите, когато премиерът използва галантното обръщение към кореспондентката, седнала до него. Атмосферата става още по-мила, по-родна някакси, и на журналистите им идва да закимат утвърдително, когато колежката им бива благо смъмрена, че не си подготвя въпросите предварително. Така й се пада, като разваля хубавата приказка и настоява да научи откъде ще дойдат новите дипломати на България, след като 90% от сегашните са ченгета и трябва „да се ометат”, както казва премиерът.

Хубаво е, когато има ясно очертани граници и твърди правила, като тези например: „Око за око - зъб за зъб!”, „Аз на тебе - ти на мене” и... „Да си имаме уваженията!”. В Берлин премиерът се оплака: „Те, бившите от тройната коалиция, злословят срещу нас в Брюксел”. Ден по-късно от Брюксел той обясни твърдо, че бюджетът на държавата му е по-мил от запазването на президента. Някой да си е мислил нещо друго?

Всички са на мегдана

Вярно, в Берлин премиерът даде да се разбере, че уважава президентската институция, но всъщност не за нея става дума, а за човека там, който не спира да му подава услужливо поводи за атаки... Каква ти битка между институциите! Мъжки двубой тресе държавата и всички са се хванали на хорото. А политиката? Тя е емоции: любов и омраза, радост и завист.

„Аз говорих, ама вие какво ще напишете...”, казва с чаровна усмивка премиерът вместо сбогом. Ох, как да не го обичаш! И разбира се, всички знаят какво да напишат...

Автор: Маринела Липчева-Вайс/Редактор: Александър Андреев

Какво разбираме от тази статия?
1. Защо г-жа Липчева-Вайс работи в "Дойче веле", а не в БНР?
2. Защо нито един журналист в български вестник не би могъл да напише такава иронична критика?
3. Че все пак има независими медии, поне в Германия?